"ЕДНА НОЩ В ГРОБИЩАТА"

Една нощ в гробищата

Ако човек вярва на обявите, енергийното поле над България изобилства от свръхестествени сили.

Как иначе да си обясним факта, че всеки трети български гражданин е я екстрасенс, я врачка, я контактьор. Въпреки високите ставки на патентния данък, хората продължават да си общуват с отвъдното и да безпокоят душите на мъртвите с въпроси като: "Кой ми източи бензина?" и "Ще ми втаса ли зелето?"

Реших и аз да опитам контактьорските си способности. Забавно е, пък може и да падне някой лев. Къде обаче да проведа сеанса си? Къде е най-доброто място да се включиш пиратски в някоя отвъдна честота? На гробищата, разбира се. Там нито данъчни ще ме хванат, нито БТК ще ми иска лиценз, нито НСРТ ще следи дали не си говоря мръсотии с душите на покойниците.

Взех трамвая и слязох в Орландовци. Нощта - безлунна и мразовита, идеална за срещи с духове. Тръгнах между гробовете и ей го пред мене първия призрак. Седи на една пейка и плаче.

- Защо плачеш? - питам го.

- Аз съм Призракът на комунизма - вика оня и реве с безплътни сълзи. - Бродих из Европа, но отвсякъде ме изгониха. Само тук ме приемат, но е отвратително. Отвреме-навреме се виждам с Призрака на капитализма, той ме успокоява, че до 200-300 години България ще влезе в Европа и пак ще си бродя, където си искам... Ама дали ще стане така?

Запалих цигара и въздъхнах. И призрак да си, не е лесно.

Седим си ние двамата, подсмърчаме и по едно време чувам някакво трето подсмърчане. Даже похлипване. Гледам още един дух - женски, седнал до нас.

- А у вас водку эсть? - вика.

Оказа се, че това е Широката Руска душа, пълна с тъга и меланхолия. Нямахме водка и това съвсем я съкруши. Обясни, че страда за краха на славянската идея, обаче беше толкова пияна, че не й повярвахме. Призракът на комунизма я гушна, но прегръдката им изглеждаше някак хладна - не като преди.

След малко към ревливата ни група се присъедини лъскава, но позавехнала призрачка - Американската мечта.

Оплака се, че била прелъстена и изоставена и вече никой не се сещал за нея. Само отчаяни емигранти й се доверявали, но не за дълго. "Вземат ли зелена карта - край, забравят ме" - каза тя и избухна в ридания.

Кой знае докога щяха да продължат тия ревове и отчаяни вопли, ако не беше се появил тъмен субект - Духът на Балканите. Беше в добро настроение - застреля Призрака на комунизма, изнасили Руската душа и Американската мечта и ми изпуши всичките цигари. След това легна и блажено захърка.

Какво да го правиш - екзотичен тип...

| english | книги | фейлетони | пиеси | разкази | статии |

| интервюта | биография | форум | контакти | връзки |

Copyright©2007, ivosiromahov.com.

All Rights Reserved.