СТАТИИ |
|
10-те най-тъпи текста в попфолка
Философско-естетически аспекти на българската чалга
В октомврийския брой на сп. MAX публикувах една статия, в която подредих десетте най-тъпи текста в българската попмузика. Тази класация предизвика крайни реакции сред читателите. Някои от тях я одобриха, а други предложиха да бъда бит, заклан, обесен и удавен точно в тази последователност. Аз обаче отново ще поема риска и ще анализирам най-забележителните текстове в българския попфолк. В тези текстове се забелязват десетина устойчиви, неизменни рими: “мъж-дръж”, “ти-прости”, “сърцето-заето”, “пари-разбери”, “защото-леглото”, “любов-готов”, “грях-страх”, “душа-лъжа”. Но макар и беден на изразни средства, българският попфолк е богат на теми и идеи и непрекъснато ни изненадва. Ето моята класация на десетте най-забележителни текста:
10. Радо Шишарката “Забравени бикини”
“Една бутилка е самотна
Тази горестна балада за забравеното бельо ни отвежда към най-добрите традиции в българската любовна поезия. Спомнете си пенчославейковото:
“Во стаичката пръска аромат Оставена от тебе китка цвете...”
В стаичката на Радо Шишарката е още по-самотно. Там няма дори цвете, там аромат пръскат само забравените бикини на любимата. Този аромат събужда скръб и жалост в сърцето на лирическия герой. Той е бил захвърлен заради друг и то само заради по-скромните си финансови възможности. “мангизите са истински” звучи като оглушителна плесница в лицето на антихуманното консуматорско общество. Дълбока, непреодолима тъга има в този текст. Любовта си е отишла безвъзвратно, останали са само гащите.
|
|
|
| english | книги | фейлетони | пиеси | разкази | статии || интервюта | биография | форум | контакти | връзки | видео | |
Copyright©2007, ivosiromahov.com.All Rights Reserved.
| |||||||
|