СТАТИИ - Как да си направим женско списание

Как да стопим целулита

Този тип статии най-често се правят като комикс – поредица от десетина снимки, на които грозновата женица по трико прави упражнения на фона на някаква тъжна драперия. Под всяка снимка се обяснява какво точно прави в момента женицата. В края на комикса деликатно се намеква, че тия упражнения дават резултат само ако се мажете с новия суперскъп крем на фирмата, спонсорирала статията.

Очерк за “преуспяваща бизнесдама”

Посланието на този жанр е, че има успели жени, които са забогатели не благодарение на единия курвалък, а защото притежават изключителни мениджърски и интелектуални качества. В такива текстове репортерката се изживява като душеприказчик-позитивист със склонност към безпричинен патос. Ето един образец за такъв тип очерк:

Просто Цеци

Тя е женствена и чаровна, но силна и упорита. На пръв поглед никой не би предположил, че зад крехката външност на това нежно момиче се крие железен характер и воля за победа.

Служителите й я гледат с респект, конкурентите – със страх. Защото знаят – за Цецка Кабачешмелиева няма невъзможни неща!

Посреща ме в просторния си офис на централна софийска улица. Часът е едва 10, но за нея работният ден отдавна е започнал. Облечена е в строг костюм с двустранно закопчаване, полата – на няколко сантиметра от коляното, както повелява бизнесетикетът. Ръкостискането й е деловито. Започваме разговора направо, без излишни любезности. Само след няколко минути вече имам чувството, че се познаваме от години. Да, Цецка Кабачешмелиева владее изкуството да скъсява дистанцията, без да фамилиарничи. “Медийният бизнес вече е друг”, започва тя, сякаш е отгатнала въпроса ми, преди да го задам. “Романтичният период вече е изживян, сега е времето на прагматиците. Няма да забравя как преди 10 години започнахме в една мизерна стаичка с един стар компютър, но с много любов и всеотдайност. И стигнахме дотук”. С трепет в гласа госпожица Кабачешмелиева си спомня за срещата си с големия руски бизнесмен Альоша Светофарович. Среща, оказала се съдбовна за нея. “Бях в тежък период, работех по 16 часа на ден, но не виждах резултатите от труда си. Нелоялната конкуренция, административните проблеми, липсата на ясни правила в бизнеса ме отчайваха. Бях на ръба да се откажа, когато срещнах г-н Светофарович и той изяви желание да инвестира в компанията ми. Просто ми повярва. После се появиха какви ли не гнусни слухове, че съм му била любовница, че сме правили секс в тоалетната на някакъв ресторант, че жена му го напуснала заради мен и какво ли не. Истината е, че ние бяхме и си оставаме просто едни добри бизнеспартньори...”

Очите на Цеци се напълват със сълзи, затова решавам да сменя посоката на разговора. Питам я откъде идва екзотичната й фамилия.

“Ами това е името на прадядо ми, оживява се тя. Даскал Гаврил Кабачешмелиев е прочут революционер, който за малко е щял да участва в Априлското въстание, но хванал грип и това осуетило намеренията му. Докато оздравее, въстанието свършило. Даскал Гаврил е една светла, незаслужено позабравена личност. Мисля, че съм наследила от него борбения дух и свободолюбието”.

Мъжете в твоя живот? - питам я директно, защото вече съм разбрала, че с човек като Цецка Кабачешмелиева няма смисъл да го увъртам.

“Знаеш ли, мъжете са голямото ми разочарование. Имам чувството, че се плашат от силни жени. Винаги съм търсила мъж, който да ме закриля, да ме кара да се чувствам слаба, беззащитна, женствена. Дори да е малко грубичък и първичен, но да усещам силата му. А попадам на такива, които искат едва ли не да съм им майка. Е няма да стане. Предпочитам да съм сама. Затова в момента няма мъж до мен. Но не съм се отказала да го чакам”

И аз така, мисля си. А какви са малките женски радости, които си подарява?

“Ами почти не ми остава време за такива неща, но веднъж седмично задължително се виждам с приятелки, излизаме да изпием по едно питие, да поклюкарстваме (смее се). Когато много се изнервя, отивам на шопинг и похарчвам луди пари за обувки, които след това дори не обувам (смее се). Така релаксирам от стреса на делника.” Какво ще пожелае на читателките на нашето списание?

“Да вярват в себе си, да преследват мечтите си и да се борят за щастието си”. Силни думи, изречени от една силна жена. Жена, която конкурентите наричат “тигрицата”, бизнесанализаторите - “феноменът Кабачешмелиева”, а онези които наистина я познават – просто Цеци.  

продължение

| english | книги | фейлетони | пиеси | разкази | статии |

| интервюта | биография | форум | контакти | връзки | видео |

Copyright©2007, ivosiromahov.com.

All Rights Reserved.