ПИЕСИ - БАСКЕРВИЛСКОТО КОТЕ

ПИНЯ КОЛАДА (втрещена) :

Как не исках да спра! Кой ме спря? Кога спря моят живот? Моят пулс? Моята страст? Въпроси. Да, има много въпроси! Девица съм, да. Но защо, Господи? Защо ме наказваш? Деца? Добре, но защо такива, защо, Яхве? Не съм ли принасяла още топли жертви на олтара на твоята ненаситна пророческа безогледност, забравила бащин дом и свята принадлежност към етнос и каста? Йес, йес! Отново ли ти, спохождащ сън, крила на домогващата се развала, заливаш прогимназиите на моята страна, малка, но велика, с порочното дихание на агонизиращ враг, готов да впръсне в недрата на женствеността на моя народ семето на ненапоилата нито педя земя омраза между народностите? Къде да се дяна? Суит меморис!

МОУЗЕС:

Орел,Орел, тук Млечна жлеза, прием!

Влиза Орел, бутафорен, опърпан. Лети на фона на рундхоризонта, върху който се прожектират кадри от филма "Обикновен фашизъм".

МОУЗЕС  (Припадайки):

Не, не ми е симпатичен, цитат, животът ми е всъщност един цитат!

Моузес пропада в трапа на сцената. Тъмнина 100%. Светлина. Пиня Колада е опряла автомат в челото на Ификрат, който стои на колене. На транспарант в дъното на сцената пише с черни и сиви букви "СРЕДНОЩЕН БЛУС". Пауза. Влизат Арджуна, Бхимасена и Резо Амрахотели. Поставят параван около Пиня Колада и Ификрат. Постепенно затъмнение. Светлина върху авансцената. Транспарантът, параванът и двамата зад него изчезват. Арджуна и Бхимасена предлагат кришнаистка литература на публиката с думите "Погледнете тези хубави книги!".  Резо Амрахотели вади от трапа на сцената биволски рог с пивко вино и вдига тост. После вади от потурите си рязана пушка и стреля срещу публиката на месо с халостни патрони.  Арджуна и Бхимасена му предлагат кришнаистка литература, той ги убива ритуално с ханджар и те излизат. Влиза Абу Хараб Ибн Терца, носейки цигулка, на която е закачен надпис "Дерзайте", хвърля цигулката зад кулисите, вади тесте карти.

АБУ ХАРАБ ИБН ТЕРЦА:

Тридесет и две карти. Делено на две - шестнадесет, плюс седемстотин и седемдесет е равно на седемстотин осемдесет и шест. Аз съм Абу Хараб Ибн Терца... Ню Йорк... края... на трийсетте... депресия... смърт... смърт... смърт... Тотнъм... Челси... равен... Селтик... Ипсуич... хикс... Глазгоу... Рейнджърс... игрек... еврибади... евреи... Шопенхауер... Шопен... фри шоп... секс... бади... бади... секс... Ню Йорк... смърт... смърт... смърт... йес... йес...

РЕЗО АМРАХОТЕЛИ (Опиянен):

О, Терца, Терца, обичам те, очи чорние! Но ще излекувам тази страст!

Двамата вадят от трапа на сцената шпаги и се дуелират до смърт на единия от двамата. Пауза. Останалият жив /Абу Хараб Ибн Терца/ обръща поглед към небето.

АБУ ХАРАБ ИБН ТЕРЦА:

Благодаря ти!

На чига се спуска леген с вода. Той мие краката си, вади компас и пита риторично: "Накъде е Мека?". Политическата полиция внася на забавен каданс куче, което Абу Хараб Ибн Терца обесва ритуално, след което го дави в легена, като през цялото време пита къде е Мека. Политическата полиция през цялото време му отговаря:

                      "Абу даби даби дан даб!

                       Дабу бу даби дам дав дам!

                       Куравел, куравел!"

От публиката излиза Разгневен Шаман, опиянен с хашиш. Напуска възмутен представлението, минавайки през сцената. Чува се изстрел. Политическата полиция реагира, като се разбягва. На чига се спуска портрет на Станиславски и огледален надпис "ВИНЕТУ", достатъчно далеч от портрета. Абу Хараб Ибн Терца хвърля всичко в трапа на сцената, и се обръща към публиката.

АБУ ХАРАБ ИБН ТЕРЦА:

Кучето е бутафорно. Четете Самюел.

След това безпрекословно вади от джоба си револвер и бърникайки го, нещеш ли, се застрелва.

ЗАВЕСА. КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ.                 

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

| english | книги | фейлетони | пиеси | разкази | статии |

| интервюта | биография | форум | контакти | връзки | видео |

Copyright©2007, ivosiromahov.com.

All Rights Reserved.