РАЗКАЗИ - Черълси

Сега съм на 35, гласът ми отдавна е мутирал, грамофонът ми отдавна е изхвърлен, някъде се затриха и всичките ми плочи.

Вече знам, че не се казва “черълси”, а “jealousy”, мога да цитирам Шекспир, който нарича ревността “чудовище зеленооко” или Макс Фриш, който твърди, че ревността е “страх от сравнение”.

Но цитатите не ми помагат да я разбирам.

Общо взето нямам проблеми с ревността. Ревнувал съм, но не толкова, че да убия човек или да напиша пиеса. Още по-малко пък бих изпял нещо толкова сърцераздирателно, колкото баладата на Френки Милър.

Ревността е разрушителна. Винаги, когато съм се плъзвал по студените й релси, съм привиждал в края на пътя спирката на лудостта. 

Така е, защото съм бил свидетел на ужасяващи сцени на ревност и то на публични места.

Хора, които уважавам, са се унижавали пред очите ми до такава степен, че се чудя как още продължават да живеят заедно. Освен това като стане нещо такова, целият купон се проваля и всички почват да се гледат някак виновно. 

Във времето, в което живеем, ортодоксалната ревност ми изглежда все по- архаична и неадекватна.

Държавите махат границите си, хората бутат оградите между земите си, тогава защо трябва да заграждаме с бодлива тел териториите на любовните си завоевания?

Но в крайна сметка това е въпрос на личен избор. Всеки има право да бъде ревнив. Стига да се държи прилично и да не разваля купона на другите. 

А за мен черълси остана в 84-а година, на оня славен рожден ден, който започна с швепс “Златен портокал” и свърши с бой.

| english | книги | фейлетони | пиеси | разкази | статии |

| интервюта | биография | форум | контакти | връзки | видео |

Copyright©2007, ivosiromahov.com.

All Rights Reserved.