РАЗКАЗИ

Черълси

През 1984 бях в шести клас. Това е най-гадната възраст, когато вече не си дете, но имаш още много време,  докато станеш мъж.

Гласът ми прескачаше от долно “до” до горно “фа”, а под носа ми се чернееше “третата вежда”. Половият ми живот беше сведен до “цомбене на женки” в съблекалнята преди час по физическо. Женките пищяха. Ужасна картина!

Точно тогава за пръв път ме връхлетя проклетата “ревност”. Jealousy. Или както му викахме тогава “черълси”.

Един ден в голямото междучасие съученикът ми Сашо ме дръпна настрани и изфъфли:

Сашо не беше сред най-популярните личности в класа. Имаше криви, редки зъби и толкова плюеше, докато говори, че след 10-минутен разговор с него човек спокойно можеше и да не се къпе. Затова повечето ми съученици го отбягваха. Не и аз. Сега обаче бях възнаграден за всички дъждове от слюнка, които бях изтърпял. Копелето беше донесло плоча с жесток блус!

За DVD-поколението се налага да обясня, че по онова време най-популярната Hi-Fi техника в България бяха грамофоните “Респром”. Такъв имах и аз.

Мълчах и го гледах с възторг, а той извади от чантата си малка плоча със синя обложка и ми я подаде.

“Ненужен” беше един хит на група “Imagination”. Парчето всъщност се казваше “Illusion”, но братя Аргирови го бяха изпели с български текст и в техния вариант “Illusion” звучеше като “ненужен”.

Измърморих нещо като “мерси, копеле”, прибрах малката плоча в чантата ми, която беше покрита с надписи “ЛС” и тръгнах към нас.

Само за един ден изслушах  плочата над 30 пъти. “Ненужен” звучеше някак веселичко и оптимистично, но за сметка на това “черълси” просто късаше сантименталното ми пубертетно сърце. Френки Милър даваше всичко от себе си в тая песен и очевидно много страдаше за нещо.

Според моята шестокласническа логика трябваше да е обратното. Би трябвало “ненужен” да е по-тъжна, защото да си ненужен е гадно. А сега какво излиза? Излиза, че още по-гадно е да си “черълси”.

Обаче какво значи това “черълси”? Не знаех английски, а и нямаше кой да ми каже.

Няколко дни по-късно разбрах.

Бяхме на рожден ден, един от онези купони с швепс “Златен портокал” и купища сандвичи, мазани цял ден от майката на рожденика. И след като изядохме сандвичите и разляхме на пода швепса, го ударихме на блусове.

Блусовете се танцуваха по следния начин: отиваш при момичето, което харесваш, казваш: “може ли”, то ти отговаря “може”, след което го хващаш с изпотени ръце за хълбоците, то също те хваща за хълбоците и двамата безмълвно се люлеете един срещу друг и леко се завъртате в кръг. Най-важното е  през цялото време между телата ви да има разстояние от поне един метър.

Тези блусове за мен бяха върховно еротично изживяване – по-вълнуващо дори от цомбенето на женки.

Та на този купон пуснахме “черълси” точно осем пъти. В класа най-хубавото момиче беше Димана  и всички момчета се надпреварваха да танцуват с нея. Към края на купона момичетата си тръгнаха, останахме само момчета, теглихме чертата и се оказа, че от общо осем блуса Любчо е танцувал четири пъти с Димана, Сашко три пъти, а аз – само един път. 

Тогава изведнъж се почувствах много “черълси”. 

И се сбихме.

Насилието, разбира се, не решава проблемите. След боя не само че не ми олекна, ами станах още по-черълси. И това чувство ме държа дълго, много дълго, чак до лятната ваканция...

...

продължение

| english | книги | фейлетони | пиеси | разкази | статии |

| интервюта | биография | форум | контакти | връзки | видео |

Copyright©2007, ivosiromahov.com.

All Rights Reserved.