ИНТЕРВЮТА - вестник ”168 часа”

Първи клас в 19-то

- Всяка сутрин по пътя към даскалото ме свиваше стомахът. Тогава бяхме нагъчкани в мегакласове от по 40 души. В приказния свят ме върна любовта към момичето от първия чин. Синеока блондинка, в моите очи – неземна красавица. Реших да я спечеля като рицар със серенада под прозореца. Нашите ми купиха китайска устна хармоника за четири лева. Репетирах упорито, но след седмица стигнах едва до “Тръгнал кос”. Серенадата пропадна и блондинката дори не разбра, че я харесвам. Бях малко затворен и потърсих утеха в света на книгите. През лятната ваканция всеки ден ходех на кино. За мен салоните излъчваха магически чар. Те бяха връзката със света по времето, когато телевизията излъчваше безобразия. По 10-15 пъти гледах едни и същи филми. От “Опасен чар”, “Топло”,”Двойникът”, “Оркестър без име” и “Бон шанс, инспекторе” знаех цели епизоди и възпроизвеждах диалозите.

Едно от любимите ми неща в онези години беше играта на топчета в голямото междучасие. Постоянно тъпчех джобовете си с топчета от по 10 стотинки и със снимки на колички от турските дъвки “Би Бип”.

продължение

| english | книги | фейлетони | пиеси | разкази | статии |

| интервюта | биография | форум | контакти | връзки | видео |

Copyright©2007, ivosiromahov.com.

All Rights Reserved.