ИНТЕРВЮТА - вестник ”168 часа”

Епично платно

- В моето детство съветските ръководители гинеха като мухи. През няколко месеца “удариха камбаната” Брежнев, Андропов, Черненко. Всеки път звънецът биеше на умряло. Опечалени пионерчета изпълваха училищния двор. Пред нас се изправяше дружинната със сталински кок и с гробовен глас зачиташе траурно слово. Като че ли току що са обявили третата световна. От птичи поглед училищният двор сигурно е приличал на изолатор, а ние – на комунистически бройлерчета. В “зората на пубертета” отдушникът беше музиката. Някой да донесе издраскана плоча на “Куин”, “Флойд” или “Бони М” - изпадахме в дива радост.Защото като пуснеш радиото, чуваш или съветска песен, или “Седем палави козлета” на Мими Иванова. Несъответствията биеха на очи.

В осми клас Сиромахов постъпва в Националната гимназия за древни езици и култури “Константин Кирил – Философ”, която на 10 октомври навършва 25 години. ”Кръстница” на училището е покойната Людмила Живкова.

- Гимназията ми даде усещането за свобода. Сред учителите имаше европейски личности и уникални ерудити. За тях свободата не беше абстракция, те я живееха. Намираха я в девствени кътчета, където социализмът още не беше нагазил – философията, литературата, историята. Учителите успяха да ни заразят със свободата. Това ни даде вкус, критерий и собствена гледна точка.

- Кажете нещо на старогръцки!

- С тоя език имах адски главоболия. Помня откъслечни изрази или думи като “елафос кай ампелос” (лисицата и гроздето), или “батрахомиомахия” (войната на жабите и мишките). Най-непоклатима в съзнанието ми е сентенцията “Ен ойно алетейа” (във виното е истината). Учителят ни скъсваше от контролни. Пускаше на грамофона Менделсон, Вивалди или Моцарт, надуваше го на “макс” и ни нареждаше през чин. Абсурд беше да препишеш. Въртиш се наляво, надясно – от нийде взорът надежда не види. Зубрех като луд, но все едно наливах вода в кофа без дъно. В края на годината учителят изпрати половината клас на поправителен. Обърна се към мен и тържествено заяви “Иво, тук по средноаритметично излизаш към три с два плюса. Догодина ще имам да ти давам”. До 12-и клас така и не можах да науча как се пишат ударенията – кое наляво, кое надясно.

продължение

| english | книги | фейлетони | пиеси | разкази | статии |

| интервюта | биография | форум | контакти | връзки | видео |

Copyright©2007, ivosiromahov.com.

All Rights Reserved.