ИНТЕРВЮТА - вестник ”168 часа”

В главната роля: Иво Сиромахов

Ако Иво Сиромахов честваше 60-годишен юбилей, сигурно щях да започна така: “С него се срещнахме на ученическата скамейка в класическата гимназия. От малък беше отворен към хуманитарните науки, с подчертан усет към красивото и силно влечение към драматичното. В морално отношение е огледало на изконни добродетели”.

Иво Сиромахов обаче е на 31. Сценарист в “Шоуто на Слави” и автор на политически скечове.

Докато другите момчета си играят на война, той броди из света не рицарските романи. Перманентна влюбен, жаден за среднощни серенади и дуели с вятърни мелници. Докато връстниците му се бият за девойки в квартала, той се усамотява в киносалоните. Гледа десетки пъти един и същи филм и безпогрешно суфлира на актьорите. Обожава комедиите и възприема историята като приказка.

20 години по-късно. Сиромахов е приседнал в аскетично-интелигентското кафене “Родерик” (наричам го така заради отровнорезедавите му стени, семпли столчета и гъста мъгла от victory. Наоколо восъчнобледи интелектуалци трескаво драскат нещо “на колянце” и инжектират в музата си водка “Търговище”). В погледа на Сиромахов липсва интелигентска печал и чувство за обреченост.

Той не твори върху листче, поръсено с пепел, а се смее над нещата, които му хрумват в момента. Със самочувствието на прагматик, който успешно пласира творбите си.

- Г-н Сиромахов, можете ли да импровизирате политически скеч?

- В момента не, но се опитвам да си представя как Божидар Абрашев е написал оратория за царя. Стои на пианото с портрета му в ръце и безутешно цъка по клавиатурата в търсене на съвършения тон. На онзи тон, който единствен може да възпее величието на Симеон Сакскобургготски. Люлина е приклекнала нежно пред пианото и облива с поглед съпруга си... Едната ръка е полегнала върху рамото на Абрашев, а другата гали огромната готическа свещ върху пианото. Синът на Абрашеви конвулсивно потръпва при всеки звук. Крачи умислен като сивия кардинал на семейството. От време на време Абрашев-син дирижира във въздуха, взрян в голите корони на дърветата през прозореца. Изпод пръстите на страстния пианист ораторията изтича нота по нота, а във въздуха мирише на огън, кинжали и есенен листопад.

- Как Ви хрумват политическите скечове?

- Най-смешните неща са тези, които животът измисля. Огледайте се и ще видите, че политиката е пълна с абрашевци, които сами се поставят в комични ситуации. Бъдещето е на прагматиците, защото идеологиите умряха. Лявото и дясното са дъвки, с които си чешат езиците двама-трима странни политолози. А България е тъжна гледка – като огледало, счупено на безброй парченца. Все по-малко са нещата, които ни свързват като народ.

продължение

| english | книги | фейлетони | пиеси | разкази | статии |

| интервюта | биография | форум | контакти | връзки | видео |

Copyright©2007, ivosiromahov.com.

All Rights Reserved.