ИНТЕРВЮТА - ШОУТО НА СЛАВИ, 18 април 2007 г.

Росен Петров:

Но ето нещо, което не знам за вас, е: откъде ви е дошъл ищаха да пишете. Как започна този творчески процес?

Иво Сиромахов:

Ти в началото цитира първото ми стихотворение. То е писано в четвърти клас. Напролет, когато се събуждат някои пориви в младежката душа. Трябваше да бъде любовно стихотворение. И всъщност след около един час напъни над белият лист, аз стигнах до „Цъфна трънка... цъфна вънка...”

Росен Петров:

И си бил в четвърти клас?

Иво Сиромахов:

Да.

Росен Петров:

Много рано са ти се събудили поривите.

Иво Сиромахов:

Ами така беше тогава. Ядяхме екологично чиста храна. Може би от това се получаваха нещата. Повече играехме навън...

Написах го това стихче. Прочетох го няколко пъти. И се убедих, че поезията няма да е моя жанр. И че е по-добре, тези усилия, които хвърлям в поезия, да ги пренасоча към футболните дербита с келешите от махалата. И така направих.

Росен Петров:

Описвал си мачове?

Иво Сиромахов:

Не, играех ги.

И сега 25 години по-късно виждам, че това е било едно от наистина малкото мъдри решения в живота ми.

Росен Петров:

Аз бих искал да покажем една снимка на нашите зрители.

Това е младият Сиромахов.

Иво Сиромахов:

Да, това е актова фотография. Тук съм на около 2 години. И всъщност с тази снимка аз показвам, че в едно голо тяло няма нищо срамно, когато е красиво.

Росен Петров:

Очевидно, че е малък. В смисъл порасна ли след това или остана на...

Иво Сиромахов:

Нека да не говорим на тези теми, че са малко ... не говорят добре за мен.

Тук излизам като един афродит от морската пяна. Забележи какво държа! Това е лейка. С тази лейка аз греба от океана на хумора, за да напоявам пясъците на невежеството.

продължение

| english | книги | фейлетони | пиеси | разкази | статии |

| интервюта | биография | форум | контакти | връзки | видео |

Copyright©2007, ivosiromahov.com.

All Rights Reserved.