ИНТЕРВЮТА - списание Intro, август 2007

- А можем ли въобще да различим българския секс от секса на братските европейски народи например?

- От време на време излизат едни социологически изследвания, на които много се смея. Например – каква е средната продължителност на един сексуален акт в различните европейски страни. И пишат примерно: Швейцария – 12,3 минути, Германия – 6 минути, България – 11,1 минути. Винаги ми е било много странно как се събират тези данни. Не мога да си представя как един нормален човек ще си засича с часовник колко му продължава секса. Или как седят отстрани някакви социолози и засичат времето. Това е абсурд. Най-вероятно са спрели хората на улицата, питали са ги, а те са казали някаква произволна цифра. Но в пресата са публикувани като сериозно проучване и дори стават повод за дебати. Казваме си – защо сме по-напред от германците, но по-назад от италианците – трябва ли да се гордеем или да се срамуваме. Тези неща винаги са ме забавлявали и в един от текстовете пародирам именно този тип проучвания. В секса всичко е лично, не могат да се правят национални, етнически или, не дай боже, религиозни обобщения.

- Според посетителите в личния ти сайт книгата разделя влюбени и напомня библия, която е разработена от военните. Толкова ли е опасна наистина?

- Книгата е опасна единствено за хора без чувство за хумор. Ако те приемат написаното едно към едно, наистина би могла да е опасна. Защото съветите, които давам вътре и всичките изведени обобщения, са всъщност пародия на съвети и обобщения. И ако наистина човек тръгне да ги следва по някакъв начин – тогава става опасно. Аз за това не мога да нося отговорност. Това си е личен избор на читателя. Но смятам, че за хора с чувство за хумор, тя може да бъде изключително полезна, а и повечето българи обичат да се смеят и да се забавляват.

- Вярно ли е, че баба ти, която е на 96 години, е прочела книгата и ти е казала, че е съвсем нормална? Казваш че, за майки не е много подходяща, но за баби е перфектна...

- Имах известни притеснения, когато дадох книгата на баба ми, защото тя все пак е от пуританско и консервативно поколение. Но на 96 години тя е изключително буден човек – чете всички вестници, гледа телевизия, коментира, вълнува се за всичко. И нямаше как да не й я дам. Тя обаче я прочете и каза – в книгата няма нищо неморално, казал си много истини и, който смята обратното, значи е много задръстен. Трябвало да се чете между редовете. Тази й оценка ме окуражи, не само защото е моя баба, а защото доказа, че чувството за хумор не е поколенческо качество. Книгата ми може би по-скоро е реакция срещу порядките на поколението на майка ми – това на социализма, в което темата за секса беше табу. Аз съм получил цялото си сексуално образование от улицата и от келешите в махалата. И се радвам, че сега вече хората са свободни и имат информация за тези неща…

продължение

| english | книги | фейлетони | пиеси | разкази | статии |

| интервюта | биография | форум | контакти | връзки | видео |

Copyright©2007, ivosiromahov.com.

All Rights Reserved.