ИНТЕРВЮТА - списание Intro, август 2007

- Според теб в секса няма нищо мръснишко, ако се практикува от добре изкъпани хора. Има ли обаче граници в общественото говорене за секс, например в “Шоуто на Слави”?

- “Шоуто на Слави” като жанр е късно шоу. Затова в него е допустимо хуморът да е по-пиперлив. Ако ме питаш за това защо вицовете ни са главно на сексуална тема – защото дори в света 90% от всички вицове са за секс. Просто хората обичат да се смеят на тази тема. И по-добрият вариант е да гледаме свободно на темата за секса. Ако подхождаш прекалено сериозно – ще стигнеш до психоаналитик.

- Кои герои в “Шоуто на Слави” са твое дело – с кои се гордееш най-много?

- Работата в шоуто е колективна работа. Но все пак има някои герои, за които първоначалната идея е била моя. Аз най-много си харесвам мнителния овчар Бай Шиле, който съзира във всичко световен заговор (“В Русия съм, в Русия съм!”). Краси Радков обаче е съавтор на тези образи, защото, когато влезе в роля – той много успешно импровизира и говори от името на героя. Много се гордея и с Гацо Бацов. И с Цеко Сифоня, рапърът от Ребърково, който има само един хит, но повече не му и трябва. Тези герои живеят собствен живот и извън шоуто – хората говорят не за Краси Радков, а за Гацо Бацов. Това означава, че сме си свършили работата. Развитието на тези образи е колективен труд. Най-хубавото е, че сценаристите сме една компания със сходно чувство за хумор. Много приятно върви писането на сценариите и за мен тази работа е по-голямо забавление от всички останали. Повечето хора след работа отиват да се забавляват с приятели, но аз нямам такава потребност, защото цял ден съм се забавлявал с приятели.

- Защо според теб “Шоуто на Слави” няма аналог и конкуренция у нас?

- Защото е много трудно. Да събереш толкова добри сценаристи, актьори, музиканти, хората зад кадър и всички да са на много високо професионално ниво – това се прави изключително трудно. Не става да събереш набързо някакви хора и да кажеш – тръгваме. Имаше едно злощастно предаване, ако си спомняш – “По-добре късно отколкото никога”. Не стана. Сменяха водещите – та мъж, та жена, та хермафродит... И чудовище да сложиш да води – когато няма организация и професионалисти, които да гледат в една посока – няма как да стане. Важно е и това, че имаме голяма биография. Някои от колегите в шоуто са започнали още от “Ку-Ку”, след това “Каналето”, аз се включих по времето на “Хъшове” – правех “24 хъша”, съвместно с шоуто – във вестник “24 часа”, след това 7 години “Шоуто на Слави”. Зрителите гледат на нас през цялата ни биография – много хора ни гледат от самото начало и вървят с нас. И затова е невъзможно да се направи нещо подобно. Дори да се появи нов човек – той ще бъде непознат. Докато се наложи, докато свикнат с него, докато започнат да му вярват – просто трябва да минат едни 15 години. Това е малко като вица за английската трева: попитали един лорд – Как е възможно тревата ви да е толкова зелена, равна и мека? Каква е рецептата? А той отговорил – Много е просто – косиш, поливаш, косиш, поливаш и така 300 години.

продължение

| english | книги | фейлетони | пиеси | разкази | статии |

| интервюта | биография | форум | контакти | връзки | видео |

Copyright©2007, ivosiromahov.com.

All Rights Reserved.